В романа „Лешникови градини“ няма отговори, има само въпроси. Дори като автор се питам постоянно защо героите са взели това решение и колко несигурни са те. Със задаването на въпрос се открива нов свят, който трябва да бъде изследван от читателя. Сюжетът поставя сериозни въпроси, открити без компромиси. Това каза писателят, поет и преводач д-р Хайри Хамдан в Бургас. Той представи второто издание на своята книга „Лешникови градини“ на откритата сцена до Експозиционен център „Флора“ в града. Събитието бе част от програмата в първия ден от Летния книжен фестивал „С книга на плажа“, който се провежда от 14-и до 18 август в Морската градина. Модератор на срещата бе журналистът и издател Румяна Емануилиду.

„Лешниковите градини са градини на обещанията и надеждата. Неслучайно всичко тръгва от Брюксел, където съм работил

Библиотеката в Търговище отбелязва 90-та годишнина от откриването на Паметника на свободата на връх Шипка с образователна витрина. Тя може да бъде разгледана в „Детски отдел“ на културната институция, съобщи библиотекарят Марияна Николова.

На 26 август 1934 година е открит Паметникът на свободата на връх Свети Никола (Шипка). На откриването присъстват цар Борис ІІІ и министър-председателят Кимон Георгиев, както и десетки хиляди души, припомнят от екипа. Във витрината специално място е заделено за личността и за делото на Пеньо Атанасов Колев от търговищкото село Дралфа, по известен като Пеньо Бомбето, наричан Строителят на паметника на свободата. Краткият разказ описва началото на техническите проучвания за строежа и на неговото организиране е през пролетта на 1926 г.

Самият строеж започва през есента на същата година под ръководството на инж. Богдан Горано

На церемония във Вършец днес бяха обявени имената на отличените и наградените поети в конкурса за сонет на името на Лъчезар Станчев.

Журито в състав Кирил Кадийски – председател, и членове доц. Надежда Стоянова и проф. Румяна Станчева – дъщеря на покойния Лъчезар Станчев, е присъдило първа награда на поета Георги Миланов за произведението му „Очакване”. Той получи грамота и парична премия от 400 лева от организаторите. Втора награда с грамота и премия от 100 лева получи Мария Димитрова за „Сонет в три изречения“ . Отличия с грамоти получиха също Вероника Иванова за „Един усмихнат мъж“ и Светлана Йонкова за „Отрицание на отрицанието“.

В тазгодишното издание на конкурса за сонет на името на Лъчезар Станчев са участвали 50 автори от цялата страна. Осемнадесет подбрани от журито техни произведения са включени в малък сборник „Лъчезарни сонети 2024“, издаден от фондация „Лъ

Книгата „Ям“ на Дойчин Кършовски ще има представяне на 9 август в „НБУ в центъра“. Това съобщават организаторите.

По думите им „Ям“ е четвъртата книга от поредицата "Тази книга няма значение“, посветена на петте основи на здравето - дишане, сън, движение, хранене и осъзнатост. 

Книгата се фокусира върху значението на храненето и предоставя практически съвети за оптимизиране на хранителните навици. Авторът разглежда различни аспекти на храненето, включително значението на дъвченето, преглъщането, храносмилането и абсорбирането на хранителни вещества. Акцент е поставен върху осъзнатото хранене, като Кършовски обяснява как бавното хранене и дългото дъвчене могат да подобрят храносмилането и да намалят риска от преяждане, разказват организаторите на представянето на книгата.

В „Ям“ авторът разказва за концепцията за биохакинга, която се основава на действия и

Новият храм трябва да бъде изграден на мястото на стария, отнесено към темата за прехода, казаното означава, че е следвало да разрушим комунистическия начин на живот и на неговото място, а не встрани, да изградим храма на демокрацията. Тези думи са от края на втората част на мемоарите „Свидетелства за прехода: 2000-2009“ на Иван Костов, чиято премиера беше тази вечер в Националния дворец на културата и с които той представи книгата си.

Това са реформите – едновременно разрушение и градеж, посочи министър-председателят на България в периода 1997г. – 2001 г. Не разрушихме до края храма на комунистическата вяра, е равносметката на Иван Костов. Според него следващите поколения от демократи се опитват да строят по свой образ и подобие - трябва да разберат, че не се налага да го правят отначало, като хулят направеното от нас.

В това издание Иван Косто